Закон за правата от 1689

Законът за правата от 1689 г. (Bill of Rights) е законодателен акт, приет от парламента на Великобритания през 1689 г. по време на Славната революция.

Представлява основната част от британската Конституция заедно с Хабеас корпус акт и Акта за унаследяване). Става един от първите документи, юридически узаконили човешките права.

За първи път са ограничени правата на монарха за сметка на висшия орган на представителната власт. Кралят е лишен от правото:

·         да спира действието или изпълнението на законите;

·         да узаконява и взима данъци за нуждите на короната;

·         да създава и поддържа постоянна армия в мирно време.

·         Гарантирани са следните граждански права:

·         свобода (за протестантите) да притежават оръжие за самоотбрана (според социалната класа);

·         свобода за подаване на петиции до краля;

·         освобождаване от глоби и конфискуване на имуществото без решение на съда;

·         забрана на жестоки и необичайни наказания, от прекомерно големи глоби;

·         свобода на словото и дебатите; никакви изказвания в Парламента не могат да послужат за привличане към отговорност или подложени на съмнение в който и да е съд или място извън Парламента;

·         свобода на изборите в Парламента (по това време само за богати граждани) от вмешателството на краля.

Ликвидирани са специалните съдилища по църковни и други въпроси.

Ограничаването на монархията и узаконяването на парламентарните права поставят началото на развитие на демокрацията и конституционната монархия във Великобритания.